Перкутанни коронарни интервенции при непротектирана стволова стеноза

Abstract

Значимата стеноза на ствола на лява коронарна артерия (ЛКА) е сериозно увреждане, което поставя голяма миокардна територия под риск, като се установява при 4-9% от пациен- тите, насочени за инвазивно изследване. Реваскуларизацията при пациенти със сигнификантна стволова стеноза значително подобрява тяхната прогноза, като байпас хирургията е стандарт за лечение. Перкутанната коронарна интервенция (ПКИ) се доказа като алтернативна, ефективна и безопасна процедура, особено при пациенти с по-малко сложни лезии или неподходящи за опе- рация. Цел на настоящата статия е да се направи обзор на темата и да се анализира честотата на неблагоприятни сърдечно-съдови събития при двугодишно проследяване на пациенти с ПКИ на непротектирана стволова стеноза от реалната практика. Материал и методи: От март 2013 го- дина всички пациенти с проведена интервенционална процедура на стволова стеноза в клиника „Кардиология“ на Аджибадем Сити Клиник МБАЛ Токуда се включват в регистър. За периода от 06.2013 год. до 06.2018 год. са проведени 209 ПКИ на стволови лезии, като в настоящата сту- дия е анализирана серия от 136 последователни пациенти с ПКИ на непротектирана стволова стеноза. Средният Syntax Score (SS) на изследваната група е 26,3 ± 10,09 (11-58,5) при медиана 24,00. Средният Euro Score е 2,61 ± 4,19 (0,50-34,42) при медиана 1,22. При всички изследвани е постигната максимална реваскуларизация, като пациентите със STEMI и/или кардиогенен шок, предшестваща ПКИ на ствола и протектиран ствол са изключени от анализа. Пациентите са про- следени в продължение на 2 години за комбинирания показател неблагоприятни сърдечно-съдови събития, който включва смърт по всяка причина (т.нар. обща смъртност), сърдечна смърт, инсулт и повторна реваскуларизация. Резултати: Регистрирани са 22 неблагоприятни събития (16,2%). Общата смъртност е 9,6%, сърдечна смърт – 8,8%, мозъчен инсулт – 0,7% и рестеноза и повторна реваскуларизация – 8,1%. Заключение: ПКИ на стволова стеноза при пациенти от реалната кли- нична практика и постигането на максимална реваскуларизация е процедура с минимални риско- ве и благоприятни резултати при проследяване, като от значение е опитът на оператора и възмож- ностите на съответното лечебно заведение за провеждане на такъв вид комплексни интервенции.