В борба срещу невидимия убиец. Накратко за историята на карантината Н. Марков FIGHTING THE INVISIBLE KILLER. BRIEFLY ABOUT THE HISTORY OF QUARANTINE N.Markov

Abstract

Резюме: В статията са дадени кратки бележки за най-ранните, познати ни карантинни ограничения, за които разполагаме със сигурни сведения. Освен добре познатите библейски текстове, които ни отпращат към V в. пр. Хр., е обърнато по-специално внимание на действията на  миланските и дубровнишките власти от 70-те г. на XIV в., с които се целяло ограничаването на чумната епидемия от периода. Дадени са кратки сведения и за организирането на други западноевропейски карантинни изолатори и лазарети в края на XIV и през XV в.  Във втората част на статията са представени накратко религиозните постановки на исляма, довели до развиването на чувство на фатализъм сред мюсюлманското население на Османската империя пред лицето на смъртоносните епидемии, поради което тя се превърнала в гнездо на чумна зараза за Европа. Особено внимание е обърнато на организирането на карантинната служба на тази империя в края на 30-те и началото на 40-те години на XIX в. Значителна част от разказа е посветена на организацията на първите карантинни постове и лазарети по българските земи, които се дължали в значителна степен на пионерските усилия на френския лекар Брюно Тарон. Summary: The article provides brief notes on the earliest known quarantine restrictions, about which we have reliable information. In addition to the well-known biblical texts that refer us to the 5th century BC, particular attention is paid to the actions of the Milanese and Dubrovnikan authorities from the 1370s, aiming at curbing the plague epidemic at that period. Brief information was also provided on the organization of other Western European quarantine isolators and infirmaries in the late 14th and 15th centuries. The second part of the article briefly presents the religious teachings of Islam that led to the development of a sense of fatalism among the Muslim population of the Ottoman Empire in the face of deadly epidemics, which made it a plague-infested nest for Europe. Particular attention is paid to the organization of the quarantine service of this empire in the late 30's and early 40's of the 19th century. Much of the story is devoted to the organization of the first quarantine posts and infirmaries in the Bulgarian lands, which was largely due to the pioneering efforts of the French physician Bruno Taron.